Синтаксис сбе


Категория на документа: Български език


СИНТАКСИС
ПРОСТО ИЗРЕЧЕНИЕ
1.Синтактични категории
1.1.Предикация
Синтаксисът е наука за свързването на единици от различни класове, при което се получават нови единици. Най-голямата единица, с която се занимава синтаксисът на езика, е изречението.
В едно изречение се намират свързани думи, но синтаксисът ги разглежда не като лексикални единици, а като представители на класове думи, известни под името “части на речта”. От гледище на речта свързането засяга думите, а не абстрактните лексикално-граматични класове. Синтаксисът на езика представя думите като крайни (терминални) елементи, от които се състои една синтактична единица, но синтактичните отношения не зависят пряко от лексикалните им свойства. Ето защо следните две изречения например не се различават синтактично:
1.Слънцето залезе.
2.Луната изгря.
Казваме, че такива изречения са синтактично еднакви, защото имат еднаква синтактична структура. Задачата на синтактичния анализ е да представи структурата на което и да е изречение от даден език.
Много старни на изречението все още не са изяснени. Ето защо вместо дефиниция на изречението обикновено се дава дефиниция на понятието “предикация”, а изречението се дефинира чрез предикацията: изречението е предикативно съединение на лексикални единици от частите на речта.
Според науката логика предикацията е приписване на признак на предмет (носител на признака). Отношение между признак и предмет обаче откриваме в следните два израза:
3.Заспалото дете.
4.Детето е заспало.
Отношението е предикативно във второто изречение, защото с него извършваме приписване на признак.
От лингвистично гледище се приема, че предикацията е единство от три категории: лице, време и модалност. Тези категории в синтаксиса се разбират по-широко, отколкото в морфологията.
Категорията лице например играе роля и в безличните, и в безглаголните изречения от типа:
5.Тук не се пуши.
6.Чудесно.
Достатъчно е да бъде езиково изрезен предикатът (признакът), за да кажем, че е извършен предикативен акт – съединяване на признак с носител на този признак. Лингвистите разглеждат съдържанието на едно изречение като описание на някаква ситуация, така че безличните или безглаголните изречения също ни представят някаква ситуация, само че носителят на експлицитно назования признак не е явен – той може да се открие извън езиковата единица в самата ситуация.
Предикацията е мсиловен процес на свързване, въпреки че единият от свързваните елементи може и да не бъде изразен езиково. “Изречението съобщава прирочно (предикативно) съчетание на две основни представи”, сравнете също: “Изречението е в основата си съобщение или израз на даден мисловен процес на свързване две представи – предмет (субект, същина) и някаква негова особеност или проява”.
Категорията време е налице във всяко изречение, въпреки че също може да не е експлицитно изразена. Съдържанието на безглаголни изречения като
7.Нощ. тишина. И внезапен вик.
е локализирано във времето, както и при останалите изреченски типове. Темпоралните глаголни форми или други езикови изрази поставят в явен вид изразеното в съобщението събитие в някакъв отрязък от времето и по този начин го представят като реално, т.е. като изявителна модалност.
Категорията модалност също е изрезена в такива изречения, защото говорещият е длъжен да покаже дали описваната ситуация е реална или не – точно както с времето той трябва да покаже кога е, или е била, или ще бъде реална описваната ситуация.
В изречението се изразяват, разбира се, и други езикови категории, защото граматичните категории задължително се избират в една или друга форма от говорещия – например категорията определеност. Залогът е задължителен за глаголните изречения, но в синтаксиса се разглежда по-широко – като вид диатезно отношение. Диатеза е отношението между семантични роли и синтактични функции. От синтактична гледна точка залогът показва активна или пасивна субектна позиция, когато глаголът е преходен и семантичната роля на един от участниците е “деятел” или “експериентор”. В изречения като Товарът тежи два тона субектът “товарът” не е нито деятел, нито експериентор и не може да има противопоставяне с пасивна позиция. Страдателният залог освобождава подложната позиция от ролята “деятел” или “експериентор” (например Земетресението се усети от всички). При някои непреходни глаголи семантичната роля на подлога също може да бъде отстранена с помощта на “пасивните” изразни средства, но тогава се отстранява цялата подложна позиция, например Тук не се стъпва, но е стъпвано. Въпреки това казваме, че подлогът е главна част на изречението.
От друга страна, в едно създадено вече (устно или писмено) изречение се съдържа много информация за описвания възможен свят, реален или предполагаем, и за индивидите, които го населяват. От съдържанието на изречението може да се съди и за психологическото състояние на говорещия, за неговите възгледи за света, за способността му да си служи добре с езиковите средства и т.н., но всичко това е извън задачите на синтаксиса, който трябва да представи възможните синтактични форми, от които говорещият може да избира. Ето защо сме длъжни да държим сметка за противопоставянето “език – реч”, което в синтаксиса се представя като разлика между “изречение” и “изказване”, т.е. между знанието за изреченските категории и използването на това знание в построяването на текстове. В синтаксиса на езика не може да става дума за изречението като елемент на текст.
Всяко изречение (или написано) съобщение е текст или част от текст, който се създава с помощта на езика. Използването на езика е вид дейност, при която се произвеждат изказвания с определена цел. Различават се пет вида изказвания според целта на речевата дейност: 1.Съобщителни, 2.Въпросителни, 3.Подбудителни, 4.Желателни, 5.Възклицателни. Те се отделят според това, какво цели говорещият (пишещият): да съобщи нещо, да търси информация, да подбуди към дейност.
Синтактичен разбор (анализ) на такива изказвания се прави с цел изследване на синтактичните свойства на българския език.

1.2.Структурна репрезентация на изречението
Ще използваме латински бикви (началните букви на съответните латински букви) за означаване на частите на речта, към които принадлежат крайните елементи на изречението (словоформите): N – съществително име, А – прилагателно име, V - глагол, P – предлог, Аdv – наречие, Conj – съюз, Pron – местоимение, Num – числително. С S ще бележим категорията изречение.
Синтактичните категории са проекции на синтактичните свойства на думите. Непосредствената проекция на словоформата е нейното представяне като част на речта и се нарича нулева или главна, опорна проекция. Х.
Х с една черта и с две черти са по-нататъшни проекции. За по-голяма яснота в съвременните синтактични теории, които приемат словосъчетанията за синтактични обекти, проекциите се представят във вид на дърво, което има възли, представящи синтактични категории. Синтактичното дърво е удобно средство да се избегне използването на понятия от учението за частите на изречението, за които още не е ставало дума и които представят друг (функционален) аспект на елементите на словосъчетанието. Общия вид на такова дърво със съответните проекции е следният:
(8)

ХР

ZР X’

X YP
По-високият възел доминира (над) по-ниския в случая, че има път, т.е. насочен клон, от доминиращия към доминирания възел ако доминацията е непосредствена, т.е. ако два възела са свързани непосредствено с един клон, доминирания възел се нарича “дъщеря” на непосредствено доминиращия. Две дъщери са “сестри” помежду си. Например сестрите ZР и X’ са дъщери на ХР.
От гледище на учението за словосъчетанията синтактично дърво като (8) се нарича “конституентно” дърво, а граматиката – “конституентна” (граматика на съставките), защото се интерпретира езиково като отношение между синтактична категория и нейните съставни части. С други дуви дъщерите са съставки на надредната категория. Например в (8) ZР и X’ са конституенти на ХР, а Х и YP са конституенти на X’. Така всяка доминираща категория съдържа съставките, които заедно могат да заемат позицията, представена от тази категория.
Една ненулева категория (X’ или X”) може да се яви повече от един път в структурата на дадена група. Това свойство на езика се нарича рекурсивност, която формално се изразява в това, че ненулева категория може да доминира над себе си, т.е. да съдържа в себе си като съставка.
Дървовидното представяне на структурата на синтактичните категории е еквивалентно на представянето със скоби. Всяка двойка скоби – лява и дясна, представя една доминираща категория, която ще записваме при едната скоба, например:
[S NP VP]
Да вземем изречението:
9.Вятърът минава с едва уловимо свистене през грапавите клони на церовите дървета.
Ако към всяка словоформа се запише символът на съответната част на речта, се получава низ от символи без структура: N V P Adv A N... С такъв запис само е показано множеството от елементи, от които се състои изречението, т.е.:
S = {вятърът: N, минава: V, ..., дървета: N}
Очевидно е, че една част на речта сама по себе си още не е синтактична категория. Тя е синтактична категория само когато е в отношение с друга част от изречението.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Синтаксис сбе 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.